Историята на Маркандея - пиеса

 

СЦЕНА 1

(Тъмно е. Музика: Идват Мриканду и Марудвати и почват да медитират. Светва се. Музиката спира.)

РАЗКАЗВАЧ: Мриканду беше велик риши. Той водеше аскетичен живот в гората, заедно със своята съпруга Марудвати. Дълго време те нямаха деца и затова започнаха строга аскеза, надявайки се да умилостивят Господ Шива и Той да ги благослови с дете. Накрая Господ Шива, в целия си блясък се появи пред тях.

(Музика:)

МРИКАНДУ: Господи, ти дойде... Шива Шанкар! (Пада в стъпалата Му.)

МАРУДВАТИ: Махадев! (И тя се покланя на стъпалата на Шива.)

ШИВА: Аз съм доволен от вашата посветеност. Искайте. Кажете какво желаете от Мен и ще го получите.

МРИКАНДУ: О, Бхоленат, ние нямаме деца. Молим Те да ни дариш със син.

ШИВА: Какъв син искате – син,  който ще живее дълго, но ще бъде глупав, или син, който ще живее само 16 години, но ще бъде мъдър и благочестив?

МРИКАНДУ (поглежда към съпругата си,тя му се усмихва и кимва, после той отговаря): Господи, за какво ни е един некадърен син? Дай ни мъдър син, с който да можем да сме горди.

ШИВА: Така да бъде/Добре. (благославя ги)

РАЗКАЗВАЧ: Господ Шива изпълни желанието на своите преданоотдадени и си отиде в своя дом на Кайлаш.

(Изгася се. Музика:) 

СЦЕНА 2

(Светва се. Музиката спира. Идват родителите с бебето.)

РАЗКАЗВАЧ: След известно време Марудвати зачена и роди момче. Родителите бяха изключително щастливи. Нарекоха го Маркандея. Двойката реши да не му казва, че ще има кратък живот.

(Излизат.)

Момчето израсна много интелигентно и красиво. Щом Маркандея стана на пет, Мриканду уреди неговото обучение. Още в детството си Маркандея изучи всички Веди и Шастри. Той спечели любовта на учителите си и на всички около себе си. А у дома също баща му го учеше на свещените ритуали по обожание на Шива пееха мантри и четяха заедно светите писания.

(Маркандея обожава шивалингам, заедно с баща си чете светите писания, пеят мантри. Междувременно майката върши домакинска работа)

Маркандея много обичаше своите родители. Той имаше свещено отношение към тях и помагаше в къщи с всичко, което знаеше и можеше, винаги когато имаше нужда от това.

(Маркандея помага на майка си в домакинството),

Когато стана на дванайсет, родителите му уредиха неговата церемония по даване на свещената връв и посвещение в Гаятри мантра.

(Правим церемонията по даването на браминската връв, Маркандея излиза с учителя)

Момчето беше много редовно в изпълнението на своята духовна практика, а учителя му искрено му се радваше и беше много доволен. (Маркандея излиза и се връща с Учителя си.)

Един ден неочаквано за неговите родители, учителят доведе Маркандея в къщи. Родителите изненадани посрещнаха учителя и го попитаха:

МРИКАНДУ: Какво се е случило, Учителю? Защо връщате обратно моя син Маркандея? Той още не е прекарал достатъчно време в училище. Неговото обучение още не е завършено, Учителю.

ГУРУ: Не се безпокойте, това съвсем не е така. Вашият син Маркандея на такава крехка възраст е усвоил всичкото знание, което аз имам. Знание, за изучаване, на което на другите мои ученици им трябваха 12 години, Маркандея го усвои за 3 години. Аз нямам какво повече да му дам. Неговото образование завърши.

(Родителите се покланят на учителя и той напуска къщата.Маркандея си играе, подскача наоколо, после излиза.)

РАЗКАЗВАЧ: Така той прекарваше дните си много щастливо, доставяйки наслада на всички със своя очарователен поглед и приятно поведение.

Маркандея беше усвоил цялото знание, и все пак още беше дете и обичаше игрите. Но родителите му бяха тъжни в сърцето си и щом погледнеха сина си, лицето им се помрачаваше. 

МРИКАНДУ: Марудвати, време е да се изправим пред кошмара, който ни преследваше 16 години. Ужасният ден, когато животът на нашия скъп Маркандея ще бъде отнет, наближава.

МАРУДВАТИ: Никоя майка не трябва да бъде изправена през такава ситуация, в която се намирам аз. Да гледа детето й как расте дава радост на една майка. Но аз не можах да изживея радостта заради тази мъка, че ще го загубя скоро.

МРИКАНДУ: О, Махадев, що за трагична ситуация е това? Ти ни даде син, но защо, защо не ни даде силата, за да можем да понесем неговата загуба? Аз не мога повече да понеса бремето да крия тази болка. Да си слагам усмивка всеки път, когато го видя. Не! Но Господи, Ти знаеш най-добре. Може би всичко това е просто част от твоята игра. Марудвати, ние имахме щастието да имаме Маркандея за наш син. След като ни даде голямата радост да бъдем родители, той ще се върне при Господа.

МАРУДВАТИ: Моето сърце на майка отказва да приеме това. Моля те, свами, прости ми, но не мога...

МРИКАНДУ: Моля те, Марудвати, овладей се. Ще разбием сърцето му ако ни види да страдаме.

(Идва Маркандея и ги поздравява.)

МАРКАНДЕЯ: Моите почитания, майко. Моите почитания, татко. Майко, моля те, не плачи. Какво се е случило? Вие криете нещо от мен от известно време. Татко, каква е причината за вашата печал? Да не съм сторил нещо не както трябва? Мой дълг като ваш син е да премахна вашето нещастие.

МАРУДВАТИ: Не, не, синко, как можеш да си помислиш, че сме недоволни от теб. Ние толкова се гордеем с теб. Ти си всичко, което един родител би желал в своето дете.

(Маркандея гледа родителите си и ги чака да продължат да говорят, а те се колебаят, гледат се един друг.)

МРИКАНДУ: Синко, ти се роди с благословията на Шива. Ние изпълнявахме тапас, за да получим син. Шива ни каза, че нашата съдба е да не можем да имаме дете. Но понеже аскезата никога не е напразна, Той ни благослови със син. Тогава Той ни попита какъв син искаме да имаме – син, който ще живее дълго, но ще бъде глупав, или син, който ще живее само 16 години, но ще бъде интелигентен, умен и благочестив. Ние Му отговорихме, че искаме да имаме интелигентен син. Така се роди ти. Но вече минаха 15 години и сега ти остава само една година живот. Ние не сме готови да посрещнем твоята смърт.

МАРКАНДЕЯ: Татко, получил цялото знание за живота, аз не се боя от смъртта. Който се ражда, трябва да умре. Моето тяло ще умре, моята душа не. Душата е вечна и не може да бъде унищожена. Но аз не мога да гледам така нещастни моите родители. Затова ще се опитам да победя смъртта си. Ще се посветя на Господ Шива с цялото си сърце и ще Го помоля да ме дари с нов живот, за да мога да ви служа и да ви спася от това страдание. Господ Шива е много добър към Своите преданоотдадени. Вие самите ми казахте това. Той е спасявал мнозина от смърт преди. Аз съм сигурен, че Той ще спаси и мен! Моля ви за вашата благословия.

МРИКАНДУ (Гали го по главата и го благославя): Върви, синко, Господът със сигурност ще те благослови.

МАРУДВАТИ (Прегръща го и го благославя): Нека имаш успех, синко

РАЗКАЗВАЧ: Така Маркандея, получи благословиите на родителите си, се отправи към океанския бряг. Там той направи Шивалингам от кал, седна до него и започна своите молитви към Шива.

(Изгася се. Музика: )

СЦЕНА 3

(Музиката свършва. Светва се.)

ЧИТРАГУПТА (след като е видял в своите документи): Царю, сега животът на Маркандея, синът на Мриканду, трябва да приключи.

ЯМАРАДЖ: Да, времето за неговата смърт дойде.

ЧИТРАГУПТА: Да, господарю.

ЯМАРАДЖ: Читрагупта, благодарение на твоята точност действието в Ямалока се изпълнява систематично. Ти никога не правиш грешки.

ЧИТРАГУПТА: Царю, дайте заповед на Вашите пратеници да вземат живота на Маркандея.

ЯМАРАДЖ: Разбира се, Читрагупта. Ямадути! 

КОДАНТ И ВРИТАНТ: На Вашите заповеди, царю!

ЯМАРАДЖ: Кодант, Вритант! Животът на Маркандея завършва скоро. Вие двамата отидете до земята и вземете живота му.

КОДАНТ: Ще изпълним Вашата заповед, царю.

(Изгася се. Музика: )

СЦЕНА 4

(Светва се.)

МАРКАНДЕЯ: Ом намах Шивай! Ом намах Шанкарай! Мритюнджей Махадевай Намаха!

(Кодант тръгва с примката към Маркандея, но нещо го отблъсва. После Вритант тръгва с оръжието си, и той бива отблъснат. Двамата се въргалят по земята и викат в недоумение, после се изправят.)

КОДАНТ: Сега какво ще стане, опитът за отнемането на живота му беше напразен. Моментът на неговата смърт ще отмине. 

ВРИТАНТ: Трябва да изпълним заповедта на нашия господар. Ако се бавим, ще бъдем взети за виновници. 

КОДАНТ: Неговата посветеност показва неговата мощ. Ще можем ли да отнемем живота му?

ВРИТАНТ: Защо се страхуваш от това чудо? Нека опитаме отново.

(Пак опитват, и пак са отблъснати. Тогава избягват. Изгася се. Музика:)

СЦЕНА 5

(Музиката спира. Светва се.)

ЯМАРАДЖ: Читрагупта, аз заповядах на моите пратеници да отнемат живота на Маркандея. Неговото време свършва. Защо не са се върнали с живота му още? Защо пратениците нарушиха закона на Ямалока? Техният грях няма да бъде простен. Ямадути!

ЯМАДУТИ: Да, господарю!

ЯМАДУТ 1: Простете им, Ямарадж. Те тръгнаха навреме, за да вземат живота на Маркандея. Те нямат толкова смелост да се противопоставят на Вашите заповеди. 

ЯМАДУТ 2: Ние наистина не знаем защо още не са се върнали.

ЧИТРАГУПТА: Царю, на този свят няма такава сила, която може да прекъсне нашата работа. Те със сигурност са Ви се противопоставили поради някаква причина.

ЯМАРАДЖ: Не, Читрагупта, не! Това не се е случвало досега. Никога! Такова неподчинение не се е случвало никога на този свят. Ако една смърт не се състои в подходящото време, тогава цялата система на тази Вселена ще бъде нарушена. И аз ще бъда отговорен за това, Читрагупта, аз.

ЧИТРАГУПТА: Вие сте прав, Ямарадж. Тези действия са срещу Ямалока. Понеже пратениците не стигнаха навреме с живота на Маркандея, те ще закъснеят да вземат живота и на другите.

ЯМАРАДЖ: Относно работата тук такава небрежност е голямо престъпление. Времето не чака. 

ЧИТРАГУПТА: Простете ми, Ямарадж, но според съдбата той трябва да умре, така че Вие трябва да отидете и да вземете живота му. Чувствам, че нашите пратеници са изправени пред някакво препятствие в изпълнението на задачата си.

ЯМАРАДЖ: Ако ние се страхуваме от препятствия, тогава кой ще се страхува от Яма. Човек ще прави каквото си поиска, ако не се страхува от Смъртта. Цялата система на този свят ще бъде нарушена. Аз ще трябва да отида да взема живота на Маркандея.

(Изгася се. Музика:)

СЦЕНА 6

(Светва се. Музиката спира.)

РАКАЗВАЧ: Така самият Ямарадж, Богът на смъртта, дойде на своя черен бивол. В ръката си държеше въже с примка, с която да издърпа душата на момчето от тялото му и да я отнесе. Яма видя, че младежът е зает в обожание на Господ Шива. Но Яма не можеше да остави обожанието да завърши, ако искаше да изпълни както трябва дълга си като Бог на смъртта. Не можеше да позволи на Маркандея да остане и минута повече жив след навършването на шестнайстата година. Нормално невидим за човешките очи, този път Яма бе принуден да се покаже на малкото момче, заради неговата благочестивост и интензивна посветеност на Бог.

ЯМАРАДЖ: Изненадващо дори след като изтече времето на смъртта му той е още жив. Къде са нашите пратеници? Маркандея, ти се опита да живееш повече от времето на твоя живот. Повече не можеш да останеш жив нито секунда. Маркандея! Маркандея! Ах ти малък…! (Маркандея отваря очи.) Свършвай с твоята аскеза. Твоят живот свърши. Аз дойдох да взема живота ти. Аз съм Яма. Богът на смъртта, Ямарадж.

МАРКАНДЕЯ (покланя се с почит): Не, Ямарадж! Аз съм длъжен да живея заради своите родители. Аз трябва да им служа и да изпълня своя дълг на техен син, а след това вие можете да ме отведете с Вас.

ЯМАРАДЖ: Смъртта не чака никого! Щом времето на живота свърши, моята дхарма е да взема живота. Позволи ми да следвам моята дхарма. Ти си длъжен да умреш! Не можеш да избягаш от моята примка!

МАРКАНДЕЯ: Няма да дойда! Моят Господ ще ме защити. Ом Траямбакам...

(Маркандея прегръща Шивалингама и се моли пламенно. Ямарадж хвърля примката и хваща Шивалингама и Маркандея. Музика: Изгася се. Идва Шива. Светва се.)

РАЗКАЗВАЧ: Изведнъж шивалингамът се разцепи на две и от него излезе Шива, с тризъбец в ръка. Той избута Яма настрани и го уби, за да спаси момчето. (Ямарадж пада мъртъв.) От този ден нататък, Шива получи имената Мритюнджая и Калакала. 

МАРКАНДЕЯ: Господи! Шива Шанкар! (Покланя се. Появяват се боговете и се покланят на Шива.)

БРАХМА: Махадев, ние имаме нужда от Бога на Смъртта. Ако няма смърт, на земята няма да има равновесие. Хората ще продължават да се раждат и никога няма да умират. Това не е пътят на живота. Животът не е предвиден да е така.

ВИШНУ: Ние те умоляваме да върнеш живота на Яма. Той просто изпълняваше своя дълг.

РАЗКАЗВАЧ: Шива върна живота на Ямарадж. (Ямарадж се съживява, изправя се, покланя се на Шива, усмихва се на Маркандея.) После, обръщайки се към младия преданоотдаден, от чиято набожност беше много доволен, Господ Шива го благослови с безсмъртие, и да остане завинаги мъдрец на 16 години. Мантрата, благодарение на която Маркандея постигна победа над смъртта, се нарича Махамритюнджая мантра, и хората, които повтарят тази мантра, никога няма да умрат от преждевременна смърт.

(Музика:)