четвъртък, 19 април 2018 г.

Глава 90 Отдай се на твоето собствено себе



Питащ: Аз съм родена в САЩ и последните четиринадесет месеца прекарах в Шри Раманашрам. Сега се връщам в Щатите, където майка ми ме очаква.

Махарадж: Какви са плановете ти?

П: Мога да се изуча за медицинска сестра или просто да се омъжа и да имам деца.

M: Защо искаш да се омъжиш?

П: Осигуряването на духовен дом е най-висшата форма на социално служене, за която мога да се сетя. Но, разбира се, животът може да се развие по друг начин. Аз съм готова за всичко, което би могло да дойде.

M: Какво ти дадоха тези четиринадесет месеца в Шри Раманашрам? С какво си по-различна от времето преди да бъдеш там?

П: Аз вече не се страхувам. Намерих някакъв мир.

М: Какъв е този мир? Мирът да имаш това, което искаш, или да не искаш това, което нямаш?

П: Мисля, че по-малко и от двете. Изобщо не беше лесно. Докато Ашрамът е много спокойно място, вътрешно бях в агония.

М: Когато осъзнаеш, че разликата между вътрешното и външното съществува само в ума ти, вече няма да се страхуваш.

П: Такова осъзнаване идва и си отива заедно с мен. Все още не съм достигнала неизменността на абсолютната цялостност.

М: Е, докато вярваш в това, ти си длъжна да продължиш със своята садхана, за да разсееш фалшивата идея, че не си цялостна. Садханата премахва наслагванията. Когато осъзнаеш себе си като нещо по-малко от точка в пространството и времето, като нещо твърде малко, за да бъде срязано, и твърде мигновено, за да бъде убито, тогава и само тогава всичкият страх изчезва. Когато си по-малка от върха на иглата, тогава иглата не може да те прониже - ти пронизваш иглата!

B: Да, ето така се чувствам понякога - несломима. Аз съм повече от безстрашна. Аз съм самото безстрашие.

M: Какво те накара да отидеш до Ашрама?

П: Имах нещастна любовна връзка и страдах адски. Не можеха да помогнат нито алкохолът, нито наркотиците. Търсех изход слепешката и попаднах на някакви книги по Йога. От книга на книга, от една следа към друга - така дойдох в Раманашрам.

М: Ако с теб трябваше да се случи отново същата трагедия, би ли страдала пак толкова, като се има предвид сегашното състояние на ума ти?

П: О, не, аз нямаше да си позволя да страдам отново. По-скоро бих се самоубила.

М: Значи не се страхуваш да умреш!

П: Страхувам се от умирането, не от самата смърт. Процесът на умиране ми се струва болезнен и гаден.

M: Откъде знаеш? Не е нужно да е така. Той може да бъде красив и спокоен. Веднъж щом узнаеш, че смъртта се случва на тялото, а не на теб, ти само гледаш твоето тяло да отпада като свалена дреха.

П: Аз съм напълно осъзната, че моят страх от смъртта се дължи на опасение, а не на знание.

M: Човешките същества умират всяка секунда, страхът и агонията на умирането е надвиснала над света подобно на облак. Нищо чудно, че ти също се страхуваш. Но веднъж щом узнаеш, че само тялото умира, а не продължителността на паметта и чувството "аз съм", отразено в нея, ти повече няма да се страхуваш.

П: Е, нека умрем и ще видим.

M: Обърни внимание и ще видиш, че раждането и смъртта са едно, че животът пулсира между съществуването и несъществуването, и че едното се нуждае от другото за цялостността. Ти се раждаш, за да умреш и умираш, за да бъдеш преродена.

П: Нима непривързаността не спира този процес?

M: С непривързаността си отива страхът, но не и факта.

П: Значи аз ще бъда принудена да се родя отново? Какъв ужас!

M: Няма никаква принуда. Ти получаваш това, което искаш. Ти правиш своите планове и ти ги изпълняваш.

П: Ние сами ли се осъждаме да страдаме?

M: Ние растем чрез изследване, а за да изследваме се нуждаем от опит. Ние сме склонни да повтаряме това, което не сме разбрали. Ако сме сензитивни и интелигентни, не е нужно да страдаме. Болката е призив за внимание и наказание за небрежност. Интелигентното и състрадателно действие е единственото лекарство.

П: Именно защото съм израснала в интелигентност, аз няма да толерирам страданието отново. Какво не е наред със самоубийството?

M: Няма нищо нередно, ако то решава проблема. Ами ако не го решава? Страданието, причинено от външни фактори - някаква болезнена неизлечима болест или непоносимо бедствие, може да послужи като известно оправдание, но където липсват мъдрост и състрадание, самоубийство няма да помогне. Една глупава смърт означава глупостта да се прероди. Освен това съществува и въпросът за кармата. Търпението обикновено е най-мъдрото поведение.

П: Трябва ли да се изтърпи страданието, колкото и да е остро и безнадеждно?

M: Търпението е едно, а безнадеждната агония - друго. Търпението е изпълнено със смисъл и плодоносно, а агонията е безполезна.

П: Защо да се безпокоя за карма? Тя така или иначе ще се погрижи сама за себе си.

M: Голяма част от нашата карма е колективна. Ние страдаме за греховете на другите, както и другите страдат за нашите. Човечеството е едно. Невежеството за този факт не променя това. Бихме могли да бъдем много по-щастливи, ако не бяхме безразлични към страданията на другите.

П: Аз открих, че съм станала много по-отговорна.

М: Добре. Когато казваш това, какво имаш предвид? Ти, като отговорна личност в женско тяло?

П: Има тяло, има състрадание и има памет и множество неща и отношения; всички те могат да бъдат наречени личност.

M: Включително идеята "аз съм"?

П: "Аз съм" е като една кошница, която съдържа многото неща, съставляващи личността.

M: Или по-скоро тя е върбата, от която е изтъкана плетената кошница. Когато мислиш за себе си като жена, имаш предвид, че си жена ли, или че тялото ти е описвано като женско?

П: Това зависи от настроението ми. Понякога се чувствам да съм само един център от осъзнатост.

M: Или океан от осъзнатост. Но има ли такива моменти, когато не си нито мъж, нито жена, нито нещо случайно, предизвикано от обстоятелства и условия?

B: Да, има, но ми е неудобно да говоря за това.

M: Намекът е пределно достатъчен. Не е нужно да казваш повече.

П: Мога ли да пуша във ваше присъствие? Знам, че пушенето не е прието в присъствието на мъдрец, още повече за жените.

M: Определено пуши, никой няма да възрази. Ние разбираме.

П: Имам нужда да се успокоя.

М: Това често е така при американците и европейците. След продължителна садханате се чувстват преизпълнени с енергия и трескаво търсят изход. Те организират общности, стават учители по Йога, женят се, пишат книги - всичко друго, но не и да останат тихи и да обърнат енергиите си навътре към източника на неизчерпаема сила и да научат изкуството да я държат под контрол.

П: Признавам, че сега ми се иска да се върна и да живея много активен живот, защото се чувствам пълна с енергия.

M: Можеш да правиш каквото си искаш, ако не вземаш себе си за тялото и ума. Това не е толкова въпрос на действително отказване от тялото и всичко, което върви с него, колкото ясното разбиране, че не си тялото. Едно чувство на оттегленост, на емоционална неангажираност.

П: Разбирам какво имате предвид. Преди около четири години минах през период на отричане на всичко физическо. Не си купувах дрехи, ядях само най-простата храна, спях на голи дъски. Приемането на лишенията е това, което е важно, а не самото неудобство. Сега разбирам, че най-доброто от всичко е животът да се приема така като идва и да се обича всичко, което той предлага. На драго сърце бих приела всичко, което идва и бих го използвала по най-добрия начин. Ако не мога да направя нищо по-добро от това да даря с живот и истинска култура няколко деца – то и това е достатъчно. Въпреки че сърцето ми е отворено за всички деца, не мога да помогна на всички.

M: Ти си омъжена и майка, само когато си в мъжко-женско съзнание. Когато не вземаш себе си за тяло, тогава семейният живот на тялото, без значение колко е интензивен и вълнуващ, ще ти се види просто като игра на екрана на ума, където светлината на осъзнатостта е единствената реалност.

П: Защо настоявате на осъзнатостта като на единствено реална? Нима обектът на осъзнатост не е също толкова реален, докато той трае?

М: Но той не трае! Мимолетната реалност е вторична, тя зависи от предвечната.

П: Искате да кажете, че е продължителна или постоянна?

М: В съществуването не може да има продължителност. Продължителността предполага идентичност в миналото, настоящето и бъдещето. Такава идентичност е невъзможна, понеже самите средства за идентификация варират и се променят. Продължителност, постоянство - това са илюзии създадени от паметта, обикновени ментални проекции на модел, там където никакъв модел не може да съществува. Остави всички идеи за временно или постоянно, тяло и ум, мъж и жена; какво остава? Какво е състоянието на твоя ум, когато всички разделения са оставени? Аз не говоря за отхвърляне на различията, защото без тях няма проявление.

П: Когато не разделям, аз съм щастлива в мир. Но някак си отново се дезориентирам и започвам да търся щастието във външни неща. Аз не разбирам защо моя вътрешен мир е нестабилен.

M: Мирът, в крайна сметка, също е състояние на ума.

П: Отвъд ума е тишина. За нея нищо не може да се каже.

М: Да, всички разговори за тишината са просто шум.

П: Защо ние продължаваме да търсим земно щастие, дори и след като сме вкусили своето естествено спонтанно щастие?

M: Когато умът е ангажиран в обслужване на тялото, щастието е загубено. За да си го възвърне, той търси удоволствие. Стремежът да бъдеш щастлива е правилен, но средствата за неговото осигуряване са погрешни, ненадеждни и разрушителни за истинското щастие.

П: Удоволствието винаги ли е неправилно?

M: Правилното състояние и използване на тялото и ума са изключително приятни. Търсенето на удоволствие е неправилно. Не се опитвай да направиш себе си щастлива, по-скоро постави под въпрос самото търсене на щастие. Ти искаш да бъдеш щастлива, защото не си щастлива. Разбери защо си нещастна. Поради факта, че не си щастлива, ти търсиш щастие в удоволствието; удоволствието носи болка и затова го наричаш земно; тогава копнееш за някакво друго удоволствие, без болка, което наричаш божествено. В действителност удоволствието е само отдих от болката. Щастието е едновременно земно и неземно, във и отвъд всичко, което се случва. Не прави различия, не разделяй неделимото и не отчуждавай себе си от живота.

П: Колко добре ви разбирам сега! Преди пребиваването ми в Раманашрам ме гризеше съвестта, винаги осъждах себе си. Сега съм напълно отпусната, напълно приела себе си такава каквато съм. Когато се върна в Щатите, аз ще приемам живота така както като идва, като милостта на Бхагаван, и ще се наслаждавам на горчивината така, както и на сладостта. Това е едно от нещата, които научих в Ашрама - да се доверявам на Бхагаван. Преди не бях такава. Не можех да се доверя.

M: Доверието в Бхагаван е доверието към себе си. Осъзнай, че каквото и да се случва, се случва на теб, благодарение на теб, чрез теб, че ти си създателя, поддръжника и разрушителя на всичко, което възприемаш и вече няма да се страхуваш. Лишена от страх, ти няма да си нещастна, нито ще търсиш щастие.
В огледалото на твоя ум всякакви картини идват и си отиват. Знаейки, че те са изцяло твои собствени творения, тихо ги наблюдавай как идват и си отиват, бъди внимателна, но не и развълнувана. Този подход на тихо наблюдение е самата основа на Йога. Ти виждаш картината, но ти не си картината.

П: Аз открих, че мисълта за смъртта ме плаши, защото не искам да се прераждам отново. Знам, че никой не ме принуждава, но все пак натискът от неосъществените желания е непреодолим и аз може да не съм в състояние да се противопоставя.

M: Въпросът за съпротива не възниква. Това, което е родено и преродено, не си ти. Нека то да се случва, просто го гледай.

П: Тогава защо въобще да се безпокоя?

М: Но ти се безпокоиш! И ще се безпокоиш дотогава докато тази картина не се сблъска с твоето чувство за истина, любов и красота. Желанието за хармония и мир е неизкоренимо. Но щом то се изпълни, загрижеността престава, физическият живот протича безусилно и под нивото на вниманието. Тогава, дори в тяло, ти не си роден. За теб няма да има значение дали си с тяло или без тяло. Ти достигаш точка, където нищо не може да ти се случи. Без тяло не можеш да бъдеш убит, без собственост не можеш да бъдеш ограбен, без ум не можеш да бъдеш измамен. Желанията и страховете няма къде да се закачат. Ако с теб нищо не може да се случи, какво друго има значение?

П: По някаква причина не ми харесва идеята за умиране.

М: Това е защото си още толкова млада. Колкото повече знаеш себе си, толкова по-малко ще се страхуваш. Разбира се, агонията на умирането никога не изглежда приятно, но умиращият рядко е в съзнание.

П: Той връща ли се в съзнание?

М: Това е като заспиване. За известно време личността е извън фокус и след това се връща.

П: Същата личност?

М: Личността, бидейки творение на обстоятелствата, задължително се променя заедно с тях, както пламъкът се променя с горивото. Само процесът се повтаря отново и отново, създавайки време и пространство.

П: Е, Бог ще се погрижи за мен. Мога да оставя всичко на Него.

M: Дори и вярата в Бога е само етап по пътя. Накрая оставяш всичко, понеже стигаш до нещо толкова просто, че няма думи които да го изразят.

П: Аз тъкмо започвам. В началото нямах нито вяра, нито доверие; боях се да оставя нещата да се случват. Светът ми изглеждаше много опасно и враждебно място. Сега поне мога да говоря за доверие в Гуру или в Бога. Оставете ме да израсна. Не ме карайте да бързам. Нека си карам с моето собствено темпо.

M: Определено си карай така. Но ти не го правиш. Ти все още си в плен на идеите за мъже и жени, млади и стари, живот и смърт. Давай нататък, иди отвъд. Нещото, което е разпознато, е нещо, което е трансцендирано.



П: Господине, където и да отида, хората приемат за свой дълг да посочват грешките ми и да ме подтикват да продължавам нататък. Писна ми от това трупане на духовно богатство. Какво не е наред с моето настояще, че
то трябва да бъде пожертвано за бъдещето, колкото и прекрасно да е то? Вие казвате, че реалността е в настоящето. Искам я. Аз не искам да бъда вечно неспокойна за моето развитие и бъдеще. Аз не искам да преследвам по-голямото и по-доброто. Оставете ме да обичам това, което имам.

M: Ти си съвсем права, направи го. Само че бъди честна – просто обичай това, което обичаш, не се бори и напрягай.

П: Това е нещото, което аз наричам отдаване на Гуру.

M: Защо екстериоризираш? Отдай се на твоето собствено Себе, на което всичко е израз.

неделя, 15 април 2018 г.

Много е глупаво някой да иска да е съвършен


Човекът мисли, че колкото повече се лъже, че е такъв, какъвто иска да се представи пред другите, самият той ще повярва в тази картинка. Така ставаме фарисеи. Фалшиви хора. Маскирани злодеи. Които се правят на положителни. Но всичко това е една голяма лъжа, защото човекът е положителен, а изведнъж вади нож и ще убие някого. Цял живот положителен и накрая му пукна филма. Не можа да издържи толкова много положителност. Много е трудно, да бъдем искрени, но според мен това е първата крачка в духовния живот. Искреност. Много е глупаво някой да иска да е съвършен. Няма нужда. Просто бъди цялостен, бъди искрен и това е всичко. Съвършенството е някаква фантазия на ума. Няма съвършенство, на физическото поле няма такова нещо. Няма някой, който не прави никакви грешки и винаги е съвършен. Може само някое мурти да изглежда съвършено. Ако е човек, ако го познаваш лично и ако си с него, ще видиш много неща, които не са съвършени. За това е много глупаво да търсиш съвършеност в хората, когато самия ти не си съвършен. Нямаш право. 

Кану