Глава 4
Туласи видяла Шанкхачуда
да се приближава на обсипания си със скъпоценности самолет и забелязала, че той
е в разцвета на младостта си. Той бил красив като Купидон, с кожа, бяла като
цветето чампака и украсен със скъпоценни камъни. Лицето му можело да се сравни
с пълната есенна луна, очите му - с разцъфнал лотосов цвят, а страните му искряли
от отражението на обеците му. Гирлянд от цветето париджата украсявала шията му,
тялото му било намазано с мускус и шафран, и целия благоухаел на сандалово
дърво. Когато той се приближил повече, Туласи скрила лице зад шала си и му се
усмихнала свенливо. Изчервена от мисълта за тази първа среща, тя неспокойно
свела глава и нетърпеливо впила очи в лотосовото му лице. Шанкхачуда също не
свалял погледа си от Туласи, седнала на красиво легло, обсипано със цветя и
сандалово дърво. Зъбите й блестели като перли, устните й наподобявяли плода
бимба, носа й бил изящен, а цвета на кожата й -- златиста. Тя можела да се
сравни с пълната есенна луна. Красотата й се подчертавала от знака, направен от
тилак и мускус точно под пътя на косата й. И малко по тях -- оранжевочервена
точка. Тя имала нисък, но дълбок пъп, а под него -- три красиви коремни свивки.
Дланите й били розови, ноктите й лъскави, а нозете й сияйни и червени,
боядисани с лакова боя. Блестящите нокти на краката й били по-красиви и от
есенна луна, и й придавали несравнима прелест. Туласи била украсена с красиви
звънтящи накити, а кока на тила й бил окичен с венче от жасмин. Обеци във
формата на акули се отразявали в страните й, а на гърдите й сияел наниз от
диаманти. Великолепни гривни от раковини кичели китките й, а по ръцете й
проблясвали пръстени от скъпоценни камъни.
Шанкхачуда седнал и и казал: “О, прекрасно
момиче, чия дъщеря си ти? И как си попаднала в тази гора? Ти изглеждаш тъй
щастлива и благословена. Всъщност ти си въплъщението на духовното блаженство -
най-красивата сред жените! Ти си образец на съвършенство и със сигурност можеш
да смутиш дори светец! ”
Тъй като Туласи не
отговорила нищо, той попитал: “О, прелестно момиче, защо не казваш нищо? Аз съм
твой слуга - моля те, приветствай ме с мелодията на гласа си. ”
Със сведена глава и
усмихнато лице, чуднооката Туласи казала: “Аз съм дъщерята на Цар Дхармадхваджа
и тук практикувах аскетизъм. Но кой си ти? И защо разговаряш с мен? Ако
благороден мъж срещне благочестива жена сама, той не я заговаря. Така че, върви,
накъдето си тръгнал. ”
Но Шанкхачуда не се и
помръднал. Туласи прдължила: “Шастрите казват, че само пропаднал мъж пожелава
жена. Отначало жената е приятна за мъжа, но по-късно се оказва фатална за него.
Макар от устата й да се лее мед, сърцето и е като буркан с отрова. Тя използва
сладки думи, но сърцето й е остро като бръснач. За да постигне собствените си
егоистични цели, тя става покорна, но в противен случай се бунтува. Докато
лицето й излъчва добронамереност, сърцето й е замърсено. Дори Ведите и Пураните
не могат да опишат нрава й. Един мъдър човек никога не се доверява на паднала
жена. Тя няма нито приятели, нито врагове, тъй като едиственото, което желае,
са нови любовници. Когато една жена види красиво облечен мъж, тя вътрешно го
пожелава, но външно изглежда благочестива и скромна. По своята природа тя е
страстна, привлича умовете на мъжете и охотно се занимава със секс. Макар и да
прикрива външно похотта си и да изглежда скромна, когато се срещне с любовника
си тайно, тя е готова да го погълне. Когато тя не получава от него секс, тя се
чувства обидена, тялото й изгаря от гняв и тя започва да прави скандали. Когато
страстите й са напълно задоволени, тя става жазнерадостна, но когато е
неудовлетворена, тя е мрачна. Жената копнее за добър любовник повече, отколкото
за вкусна храна и освежителни напитки; тя го харесва дори повече от собствения
си син; за нея той е по-скъп от живота й. Но когато любовникът й става
несъстоятелен или остарява, тя го смята за враг. Това поражда кавги и гняв. Тогава
тя го поглъща така, както змия изяжда плъх. Тя става въплъщение на
безразсъдството и се превръща във бездна от пороци. Жената е лицемерна,
твърдоглава и невярна. Дори Бог Брахма и други богове се поддават на измамата
й. Тя е пречка по пътя на отречението, препятствие към освобождението и спънка
в развиването на преданост към Бог Хари, подслон за всякакви илюзии и жива
верига, която приковава мъжете към този свят. Тя е като магьосница и е фалшива
като съня. Изглежда красива, но всъщност не е нищо друго, освен една кофа с
изпражнения, урина, газове и кръв. Когато Бог я създал, той направил така, че
тя да стане душата на заблудата за заблудените и отрова за онези, които копнеят
за освобождение. Затова под никъкъв предлог една жена не трябва да бъде пожелавана,
а напротив, трябва да се избягва на всяка цена. ”
Шанкхачуда се усмихнал и
после отговорил: “О, богиньо, това, което казваш не е съвсем лишено от истина.
Отчасти е вярно, отчасти не е. От Създателя са породени благочестиви и
неблагочестиви жени. Едните заслужават похвала, другите не. Като пример за
благочестиви жени може да послужат Лакшми, Сарасвати, Дурга, Савитри и Радха.
Жените, които са техни експанзии са щастливи, прославени и заслужаващи вечна
слава, като Сатарупа, Девахути, Свадха, Саваха, Дакшина, Анасуйя, Ганга, Дити,
Адити, Ведавати и други. Във всеки цикъл от юги тези жени са превъзходни.
Красивите проститутки са също експанзии или частични експанзии на тези жени, но
не заслужават похвала, защото са неблагочестиви. Жени, които са в гуната на
доброто са добродетелни и чисти. Мъдреците ги провъзгласяват за чудесни. Но
онези, в гуната на страстта и невежеството не заслужават такава похвала.
Страстните по природа копнеят за чувствени наслаждения, увличат се по тях и
винаги се стремят да постигнат егоистичните си цели. Такива жени обикновено са
неискрени, заблудени и нерелигиозни. Като цяло те са неблагочестиви. Но жените
в гуната на невежеството се смятат за най-лоши. На тях не може да се устои.
Един добродетелен мъж никога не би ухажвал чужда съпруга, било то пред хора или
насаме. Но аз дойдох при теб по нареждане на Бог Брахма, за да се оженя за теб
според ритуала на Гандхарвите (според този ритуал булката и младоженеца се
срещат по своя воля и съгласие и срещата им завършва със сексуален съюз. Не са
необходими никакви свещени ритуали). Името ми е Шанкхачуда. Когато полубоговете
ме видят, те побягват от страх. В предишното си раждане аз живеех във
Вриндавана и бях пастирче на име Судама. Аз бях близък приятел на Шри Кришна и
един от придружителите Му. Аз бях един от осемте най-прославени пастирчета.
Тогава Шримати Радхарани ме прокле да се родя в Индия в семейството на демон.
По милостта на Кришна и мантрата Му, аз съм джатисмара и зная за предишното си
раждане. Ти също си джатисмара. Затова знаеш, че в предишния си живот, в
Голока, когато Радхарани те сварила насаме с Кришна, тя се ядосала и те
проклела да се родиш тук, в Индия. В Голока аз много исках да се сприятеля със
теб, но не посмях, тъй като се страхувах от Радхарани. ”
Шанкхачуда спрял да
говори. Тогава Туласи се усмихнала и весело казала:
“Мъжете като теб се прославят в този свят и
благочестивите жени копнеят за такива съпрузи. Ти опроверга аргументите ми.
Мъж, покорен от жена е много замърсен и като правило се порицава от хората.
Прадедите и полубоговете гледат на мъжете, покорени от жени, като на паднали и
окаяни. Дори бащите и майките им ги презират в сърцето си. Във Ведите се казва,
че когато се роди дете или почине роднина, брахманите се пречистват за десет
дни; кшатриите за дванайсет; вайшите за петнайсет; а шудрите, както и
останалите низши класи, за двайсет и един. Но мъж, покорен от жена, винаги
остава замърсен. Той се пречиства едва когато тялото му е изгорено до пепел.
Нито предците, нито полубоговете не приемат предложените от тях сладкиши, цветя
и други неща. Мъжете, чиито сърца са напълно обсебени от жена, не получават
плода на своето занание, отречения, джапа, огнени жертвоприношения, обожаване,
образование или слава. Аз те изпитах, за да проверя колко си силен в знанието. Съпруг
трябва да се избира чрез проверка на добродетелите и недостатъците му. Ако
някой даде дъщеря си за съпруга на човек, който е лишен от всякакви добри
качества, на старец, невежа или бедняк, на неграмотен, болен, грозен, гневен,
груб, куц, сакат, глух, ням, мързелив или несъстоятелен, този грях е равносилен
на греха да убиеш брахман. Но ако някой даде дъщеря си за съпруга на млад,
уравновесен, добре обучен и притежаващ нужните Вайшнава качества, той получава
резултат, равносилен от принасянето на десет жертвени коня. Ако някой отгледа
дъщеря и после я продаде от алчност за печалба, той попада в ада, известен като
Кумбхипака. Там, в продължение на период, равен на четиринайсет живота на Бог
Индра, такъв грешник е принуден да пие урината на дъщеря си и да яде
изпражненията й, както и да бъде хапан от червеи и врани. Когато този период
свърши, той трябва да се роди в този свят като болен човек и да печели
прехраната си като продава и разнася месо. ”
Из "Животът на Туласи Деви"
Глава 4
Няма коментари:
Публикуване на коментар