вторник, 29 август 2017 г.

Туласи извършва отречения


Глава 2 

Веднага, щом се родила, Туласи решила да отиде в планинската местност Бадаринатха да извършва строги отречения. Въпреки че много хора се опитвали да я разубедят, никой не успял, тъй като тя била твърдо решена да остане и да се моли в гората, докато не се появи Бог Кришна и не й стане съпруг. През периода от сто хиляди години по изчислението на боговете тя понасяла следните отречения: През лятото тя се излагала на четири огъня от четирите си страни и слънцето отгоре. През зимата тя се потапяла в ледени води. А през дъждовния сезон тя се подлагала на силните проливни дъждове на гробищата. 20 000 години тя се хранела с плодове и вода; 30 000 години тя дъвчела сухи листа; 40 000 години тя се препитавала само от въздуха; и 10 000 години тя не яла изобщо нищо и само стояла на един крак. Най-накрая, тя видяла Бог Брахма да прекосява набето на лебеда си и да се спуска към нея. Вярвайки, че Той е дошъл, за да й дари някъкъв дар, тя дълбоко му се поклонила. Бог Брахма й казал: “О, Туласи, поискай ми някаква благословия. Било то преданост или служене към Бог Хари или освобождение от старост и смърт и аз ще ти я дам. ”
 “Да, Господи, ше ти поискам. Моля те, послушай. Няма да крия моите желания от страх или срам, тъй като ти си всезнаещ. Името ми е Туласи. Преди бях пастирка в Голока и служех на Радхарани, любимата на Шри Кришна. Аз съм частична експанзия на Радхарани и бях любимата й спътница. Но един ден, на мястото където се беше случил танца раса, Кришна се сближи с мен и аз припаднах от преляла радост. Докато лежах там, Радхарани изведнъж се появи и ме видя в това състояние. Това съвсем не й се хареса. Заслепена от ярост, тя първо укори Кришна, а след това прокълна мен. Тя каза: “О, ти си отвратителна! Махай се оттук! Иди да се родиш като човешко същество! ”
 “Тогава Кришна ми каза: ‘Като се родиш в Индия, ако извършваш отречения, Бог Брахма ше те дари с благословия. Той ще направи така, че да се ожениш за четириръкия Нарайяна, който е Моя експанзия. ’ И след това Кришна изчезна. И тъй като много се страхувах от Радхарани, аз напуснах Голока и се родих в този свят … Затова, моля те, дай ми благословията си. Искам да имам красивия и умиротворен Нарайяна за съпруг. ”
 Бог Брахма отвърнал: ”О, Туласи, Судама беше частична експанзия на Кришна и един от приятелите му сред пастирчетата в Голока. И в резулатат на проклятието му от Радхарани, сега той живее на земята сред Данавите (демоните). Казва се Шанкхачуда. Той е много енергичен и никой не може де се сравнява с него по сила. Докато живеел в Голока, той бил много привлечен от тебе и искал да се ожени за теб. Но тъй като много се страхувал от Радхарани, той не направил никакви опити за сближаване.
 “Също, както ти си джатисмара - този, който знае за предишните си раждания, така и Шанкхачуда е джатисмара. Спомняйки си предишното си желание да бъде близък с тебе, той е извършвал сурови отречения, за да те получи за съпруга. Сега искам да изпълня това негово желание. Затова, красавице, моля те да се съгласиш да се ожениш за него. По-късно, обаче, посредством специалния аранжимент на Провидението ти ще получиш красивия Нараяна за свой съпруг. Но след това Той ще те прокълне и ти ще приемеш формата на всепречистващото растение Туласи (свят босилек). Ти ще бъдеш най-хубавото от всички цветя и за Бог Нараяна ще си по-скъпа от собствения Му живот. Нито едно обожаване няма да бъде съвършено без листата ти. Като божеството, въплътено в дървото Туласи, ти винаги ще се наслаждаваш на общуването с Кришна, най-доброто сред момчетата-пастирчета. ”
Туласи Деви се усмихнала и весело казала на Бог Брахма: “О, Господарю, аз ще съм откровена с теб. Не съм тъй предана на четириръкия Нарайяна, колкото на двуръкия Кришна. Понеже във Вриндавана близката ми среща с Кришна бе внезапно прекъсната, това ме кара все още да копнея за него. Така, аз се молех да получа Нараяна за съпруг, единствено защото Кришна бе поискал това. Но сега изглежда сигурно, че по твоята милост аз отново ще получа Кришна, който толкова трудно се достига. Но така или иначе, Господарю, изпълни следното ми желание: страха от Радхарани да ме напусне. ”
 Бог Брахма отговорил: “О, дете, сега ще ти дам шестнайсет-буквената радхамантра. Този дар ще те направи за Радхарани толкова скъпа, колкото собствения й живот и тя ще одобри интимните Ти отношения с Кришна. ” Бог Брахма посветил Туласи Деви в шестнайсет-буквената мантра, химна, и начина за обожаване на Шри Радха. След това я благословил и изчезнал. Така насочена, Туласи се ангажирала в обожаване на Шримати Радхарани и след дванайсет години постигнала успех. Получавайки желания дар, тя пожънала плодовете, които били недостижими за другите. Когато страданията от отреченията й завършили, тя станала жизнерадостна. Когато някой получава плодовете на труда си и след това обмисля трудностите, които е изпитал, за да ги постигне, трудностите му изглеждат приятни.

Туласи била в разцвета на младостта си и копнеела за общуване с Шри Кришна. След като се наяла и напила, тя легнала на красиво легло, украсено с цветя и намазано с благоуханна сандалова паста. Тя заспала със сърце, преизпълнено от щастие. Но докато тя спяла, Камадева, богя на любовта, я поразил с пет стрели - стрели, които трябвало да я омаят. И така, макар и намазана с охлаждаща сандалова паста и заспала на легло, обсипано с цветя, тялото й започнало да се чувства така, сякаш горяло. От радост космите по тялото й настръхнали, очите й се зачервили и тялото й започнало да трепери. В един момент изглеждала слаба, а в следващия ставала неспокойна или сънлива. Току се възбуждала или пламвала от силно желание, току припадала, след което се съвземала и се натъжавала. Понякога ставала от леглото си и се разхождала натам-насам, сядала или лягала. Това ненормално състояние на тялото и ума й нараствало ежедневно. И тъй силно, че накрая мекото й легло й се струвало като обсипано с бодли; чудесните плодове и водата й се стрували като отрова; дома й изглеждал като пустиня; нежните и меки одежди горещи като огън, а оранжево-червения белег на челото й болял като изгорено. В съня си тя видяла красиво облечен, усмихнат, весел младеж. Той бил окичен със скъпоценности, намазан със сандалова паста и с гирлянди от цветя. Впил очи във нея, той мило й говорил, и я прегръщал и целувал многократно. Той ту си тръгвал, ту се връщал;  тогава тя му извикала: “О, Повелителю на сърцето ми, къде отиваш? Моля те, не си отивай! ” Когато се събудила, тя отново и отново плакала. Така Туласи прекарала дните си в Бадарикашрама. 

Из "Животът на Туласи Деви"

Към трета глава

Няма коментари:

Публикуване на коментар