Седмата долина

И тогава идва СЕДМАТА ДОЛИНА, която е последната, окончателната - долината на химните, долината на празнуването.

Прераждането, възкресението, се случва в седмата долина. Това е значението на християнската идея за възкресение - че Христос е прероден, прероден в тяло от слава, прероден в тяло от светлина, прероден в божествено тяло. Сега няма позитивно, няма негативно. Сега няма двойственост. Човек е ЕДНО. Единството се е появило – това, което индусите наричат АДВАЙТА. Двойствеността е изчезнала. Човек е у дома.

Долината на химните... Ал Газали й е дал красиво име.

Сега нищо не е останало - само песен, песен на празнуване, възхвала на Бог, върховна радост. Това е, което аз наричам върховен оргазъм.

Ако трябваше аз да назова тази долина бих я нарекъл долината на цялостния оргазъм. Само празнуването е останало.

Човек е разцъфтял. Ароматът е освободен. Сега няма къде да се ходи. Човекът е станал това, което е търсел, копнеел, борил се е.

Човекът е парадокс. Той не е това, което е. Той е това, което не е все още. Но в деня, в който осъзнаеш върховното, смях ще се надигне в самото ти сърце, тъй като тогава ще знаеш, че винаги си бил това. То просто е било неизвестно за теб.

Бъдещето се е съдържало в теб, само скрито. Ти е трябвало да го откриеш. Тези седем долини са долините на разкриване.

Из "Слой след слой"