Втората долина

ВТОРАТА ДОЛИНА е наречена долината на разкаянието.

Когато започнеш да гледаш към това, което си, естествено възниква голямо разкаяние. Поради всичко погрешно, което си правил, всичко, което си правил, a не e трябвало да правиш, ти започваш да чувстваш разкаяние. Така че голям връх идва със съзнанието - но внезапно, със съзнанието, съвестта се появява. Помни, съвестта, която имаш не е истинската съвест.

Тя е фалшива монета; дадена ти е от обществото.

Хората са ти казали кое е правилно и кое е грешно; кое е морално и кое е неморално. Ти не знаеш точно кое е морално и кое е неморално. Но след като прекосиш първата долина, ти ще можеш да знаеш точно кое е правилно и кое е грешно. И тогава внезапно виждаш какво погрешно си направил - колко хора си наранил, колко садистичен си бил към другите, колко мазохистичен си бил към себе си, колко разрушителен, насилствен, агресивен, гневен, ревнив, си бил до сега. Всичко това ще дойде до твоето възприятие. Това е естествено последствие на това да станеш съзнателен – съвестта се появява.

Тази съвест няма нищо общо с обикновената съвест, която имаш – заимстваната съвест. Тази, която можеш да имаш и да не те наранява; не ти причинява болка, не е така истинска, че да можеш да бъдеш преобразен чрез нея. Ти просто знаеш горе-долу какво е правилно, и продължаваш да правиш погрешното, ти продължаваш да си правиш каквото си поискаш. Твоето познание за правилното не създава никаква разлика в теб. Ти знаеш, че гнева е лош но оставаш гневен. От една страна, знаеш че гнева е лош, от друга страна, няма проблем, продължаваш да си гневен.

От една страна, знаеш, че властността не е добра, а от друга страна, продължаваш да обграждаш, продължаваш да притежаваш - не само предмети, но дори започваш да притежаваш хора. Ти притежаваш своята съпруга, своя съпруг, децата ти - като че ли са вещи, като че ли могат да бъдат притежавани. Ти унищожаваш чрез своята властност, и знаеш, че това е неправилно.

Тази заимствана съвест не ти помага, а просто те товари. С преминаването на първата долина, твоята съвест се появява. Сега знаеш точно какво е погрешно и става невъзможно за теб да действаш грешно. Това е точката, където Сократовото изречение става смислено – че: “Знанието е добродетел”.

Сега негативната страна на долината на разкаянието...

Негативната страна е че може да станеш твърде разтревожен от вината поради миналото - че си правил грешки, а си правил милиони грешки. Бил си тук, в безсъзнание, толкова дълго, че ако започнеш да броиш всичко, това ще създаде една болезнена мрачност. Ще станеш толкова виновен, че вместо да растеш, ще изпаднеш в голям мрак.

Така че ако вината се появи и ти станеш мрачен и станеш твърде обезпокоен от миналото, ще останеш във втората долина. Няма да можеш да я преминеш. Ако миналото стане прекалено важно, тогава естествено непрекъснато ще плачеш и ридаеш и ще се биеш по гърдите казвайки: “Колко грешки съм направил”!

Позитивната страна е да станеш повече загрижен за бъдещето, а не за миналото. Да, забелязал си, че си правил грешки, но това е било естествено, понеже си бил несъзнателен.

Така че няма нужда да се чувстваш виновен. Как да си прав, когато си несъзнателен? Ти си си взел бележка от това – че цялото ти минало е било погрешно – но това не създава товар на твоите гърди. Взел си си бележка. Това ти помага, тъй като няма да можеш да го направиш отново - ти си свършил с това.

Чувстваш се тъжен, понеже си наранявал много хора, по много начини, но и си радостен също, в същото време, тъй като сега това няма да се случва вече. Ти си освободен от миналото и вината! Не се грижиш за тях, ставаш загрижен за бъдещето, новото начало.

Сега имаш своя съвест; сега бъдещето ще е напълно различно, качествено различно, радикално различно. Ти ще си в трепет от приключението. Сега имаш своя съвест, и съвестта ти никога не ще ти позволи да направиш отново нещо погрешно.

Не че ще трябва да се контролираш - когато истинската съвест се появи няма необходимост от контрол, няма необходимост от дисциплина. Правилното става естествено нещо. Тогава лесното е правилно и правилното е лесно.

Всъщност, веднъж щом съвестта възникне в теб, ако искаш да направиш погрешното, ще трябва да направиш голямо усилие, за да го извършиш. И дори тогава няма голяма възможност да успееш.

Без твоята собствена съвест ти трябва да направиш голямо усилие за да действаш правилно, и даже тогава не успяваш. Така че човек е изпълнен с трепет. Човек чувства жал за миналото, но е вече не-натоварен, тъй като миналото го няма вече. Това е позитивната страна - че човек би трябвало да почувства, че трансформация се е случила, че благословията е дошла, че Бог ти е дал най-големия дар - на съвестта. Сега твоя живот ще влезе в напълно ново измерение, нова посока.

Тук истинският морал е роден, добродетелта,

Из "Слой след слой"

Третата долина