Третата долина

Третата долина е наречена долината на препятствията.

Веднъж щом съвестта се появи, ти ще можеш да видиш колко блокади съществуват. Ще имаш очи да видиш колко пречки има.

Има стени върху стени. Има врати също, но те са нарядко. Ще можеш да видиш всичките препятствия.

Ал Газали казва че има четири: първо, изкушаващия свят - света на нещата. Те са много пленителни. Силно желание е създадено. Защо всички религии на света казват, че човек трябва да отиде отвъд изкушенията на света? - понеже, ако се изкушиш прекалено много от света, и жадуваш прекалено много за светските неща, няма да имаш достатъчно енергия да желаеш Бог. Твоето желание ще бъде пропиляно за разни вещи.

Човек, който иска да има голяма къща, голяма сметка в банката, голяма власт в света, престиж, слага цялото си желание, влага всяко свое желание в света. Нищо не остава за търсене на Бог.

Вещите не са лоши сами по себе си. Суфите не са против вещите, запомнете. Суфите казват, че те са добри сами по  себе си, но човек, който е започнал да търси Бог и върховната истина, не може да си ги позволи. Ти имаш определено качество и определено количество на енергия. Цялата енергия трябва да е сложена в едно желание. Всичките желания трябва да станат едно желание, само в такъв случай може Бог да бъде достигнат, само тогава ти можеш да преминеш тази трета долина.

Обикновено ние имаме много желания. Религиозният човек е този, който има само едно желание, комуто всички други желания са се влели в едно голямо желание - точно така както малките реки, малките потоци, малките притоци се вливат и се превръщат в голямата Ганг – точно така. Религиозният човек е този, комуто всички желания са станали едно желание: той иска само Бог, той иска само трансцеденталност.

И така първото е изкушаващият свят; второто е хората - привързаността към хората.

Суфите отново, запомни, не са срещу хората, но казват, че човек не бива да се привързва към хората. Иначе самата привързаност ще стане пречка, препятствие към Бог. Бъди с твоята жена и бъди с твоя мъж, бъди с твоите деца, бъди с твоите приятели, но помни това, че ние всички сме странници тук и нашата близост е само случайна. Ние сме пътници, срещнали сме се по пътя. За няколко дни, може би, ще бъдем

заедно – ще сме благодарни за това - но рано или късно, пътищата се разделят. Твоята съпруга умира, тя продължава своя собствен път, и ти никога не ще узнаеш накъде. Или, съпругата ти се влюбва в някой друг и пътищата ви се разделят.

Или ти се влюбваш в някой друг. Или синът ти пораства и взема живота си в свои ръце и се отделя от теб - всеки син трябва да се отдели от своите родители.

Ние сме заедно на този път за само няколко дни и това, че сме заедно е просто случайно. Това не е завинаги. Така че бъди с хората, бъди любящ към хората, бъди състрадателен към хората, но не се привързвай - иначе твоята привързаност няма да ти даде достатъчно свобода, за да минеш отвъд.

Така второто е хората, привързаността. Третото Ал Газали нарича Сатана, и четвъртото - его.

Със Сатана се има в предвид ума – ума, който си събрал в миналото. Макар, че съвестта се е появила, макар, че си станал по-съзнателен отколкото когато и да било, механизмът на ума е все още там, укрит настрана. Той ще се укрива още за известно време. Бил е с теб токова дълго, че не може да те остави веднага. Това отнема време. И той чака и наблюдава – ако има някоя възможност, незабавно да скочи и да те завладее. Той е бил твой господар, ти си действал като роб. Умът не може да приеме, че си станал господар така внезапно. Това отнема време.

Умът е механизъм, той винаги е там. За търсача, умът е Дявола. Всичките разкази относно Дявола не са за нищо друго, освен за ума. Дяволът - или Сатана, както суфите наричат Дявола - е само митологично име за ума.

Когато Дяволът изкушава Исус, мислиш ли, че някакъв дявол е стоял там отвън? Не бъди глупав! Няма дявол, стоящ навън. Изкушението идва от Исусовия собствен ум. Умът казва:

“”Сега след като си станал така чудно силен, защо да се тревожиш за другите неща? Защо да не вземеш кралството на целия свят? Ти можеш да го имаш! То е в твоята власт. Ти можеш да притежаваш целия свят, ти имаш такава власт. Ти си токова духовно извисен. Твоите СИДХИ са освободени. Ти можеш да имаш всичките пари и всичкия престиж, който искаш. Защо да си правиш труда за Бог и за религията? Използвай тази възможност!”” Умът изкушава.

И когато Исус казва, “Не заставай на пътя ми. Махни се!”, той не говори на някой външен дявол. Той просто казва на ума:

“Моля те не заставай на пътя ми. Аз вече нямам общо с желанията, които ти имаш, нямам общо с прожекциите, които имаш, аз съм на съвсем различно пътешествие. Ти не знаеш нищо за него, така че запази тишина”.

И четвъртото е егото - едно от най-големите препятствия на пътя на търсенето. Когато започнеш да ставаш малко осъзнат, когато съвестта ти се появи, и започнеш да виждаш препятствията, едно голямо его - от никъде – внезапно те завладява: “Аз съм станал светец, мъдрец. Вече не съм обикновен, аз съм необикновен”! И проблемът е, че ти СИ необикновен! Това е вярно! Така че егото може да го докаже. Това е най-големия проблем, понеже егото не говори просто глупости.

Това е смислено. То е точно така!

Все още човек трябва да е бдителен, да не бъде омотан от егото, от идеята, че: “Аз съм необикновен”, иначе винаги ще остане в третата долина. Ти никога няма да можеш да достигнеш четвъртата, а четвъртата ще донесе повече цветя и високи върхове и по-големи радости - и ти ще пропуснеш.

Това е мястото, където СИДХИТЕ - духовните сили - стават най-пречещото нещо.

Негативната страна е да започнеш да се бориш с тези препятствия. Ако започнеш борба, ще се изгубиш в долината.

Няма нужда от борба. Не създавай вражда. Само разбирането е достатъчно.

Борбата означава подтискане. Ти можеш да подтиснеш егото, можеш да подтиснеш своята привързаност към хората, можеш да подтиснеш силното си желание за нещата, и можеш да подтиснеш твоя Сатана, твоя ум, но подтиснатото ще остане, и няма да можеш да влезеш в четвъртата долина.

Само тези, които нямат подтискане влизат в четвъртата долина. Така че не започвай да потискаш.

Позитивната страна е: приеми предизвикателството - това, че егото те предизвиква. Не го приемай като вражда, приеми го по-скоро като предизвикателство да отидеш отвъд. Не се бори с него; разбери го. Погледни надълбоко в него. Погледни в механизма му: как работи, как това ново его възниква в теб, как умът продължава да играе игри с теб, как се привързваш към хората, как се привързваш към нещата. Виж как това се случва със спокойно наблюдение, без антагонизъм. Ако станеш враждебен по какъвто и да е начин, тогава си хванат. Ако се отпуснеш, си хванат; ако станеш враждебен, си хванат. А това са две от най-лесните неща. Хората знаят само две неща: или знаят как да станат приятели или знаят как да станат врагове. Това единственото възможно обичайно разбиране.

Третото нещо ще помогне. Бъди бдителен, свидетелстващ; нито враждебен, нито приятелски. Бъди безразличен. Само гледай че нещата са там, защото ако приемеш някое чувство на отношение - за или против - чувството става окови. Чувството означава, че си станал привързан. Запомни, ти си толкова привързан към твоите врагове, колкото към приятелите ти. Ако врагът ти умре, той ще ти липсва толкова, колкото ще ти липсва и приятелят - понякога дори повече, понеже той е давал някакъв смисъл на твоя живот. Борейки се с него, ти си се наслаждавал на един трип. Сега него го няма. Егото, което е било доволно от борбата с него никога не ще бъде доволно отново. Ти ще трябва да намериш нов враг.

Така че не си създавай врагове, нито приятели. Само гледай. Бъди много, много научно наблюдателен. Това е позитивното нещо, което можеш да направиш. Изследвай какво е това его, и изследвай с радост. Изследвай какво е похот, и изследвай с радост.

Из "Слой след слой"

Четвъртата долина