вторник, 31 май 2016 г.

Шейх Фарид и духовният търсач

The Master speaks...

Някой си човек, дошъл при Фарид да търси духовно учение:
- Искам духовно наставление как да водя духовен живот.
Фарид го оставил да чака няколко дни, без да му даде никакъв отговор. Човекът обикалял, обикалял, Фарид не му давал никакво наставление, той просто си живеел. Един ден човекът дошъл при него с думите:
- Аман, поставих Ви въпрос, простете, ама някое духовно наставление, тук, ако може...
 Вече изгубил търпение човекът. Няколко дни Фарид не му обръщал никакво внимание.
Това също е много важно. Ние искаме, като питаме Гуру, Той да ни отговори на момента. Ако не ни отговори, значи не ни обръща внимание. Ние нямаме упорство. Обаче той имал. Няколко дни обикалял там, чакал Фарид да му даде наставления и Фарид нищо... Накрая вече дошъл и го питал:
 – Може ли да ми дадеш наставления, аз поставих въпрос...
Най-смирено човекът пак попитал. Фарид му казал:
 – Ела с мене!
Той отивал към реката да се къпе. Влязли в реката и Фарид го хванал за главата и го натиснал във водата. Той си казал: „ахаа, посвещение ми дава сега с вода”. Обаче Фарид го държал под водата и той почнал да се задушава. Когато почнал да се задушава, почнал да се бори с Фарид, почнал да има лоши мисли за него, да се бори с него, да мисли – „ооо, аз съм чувал разни лоши работи за тоя фалшив учител ...”
Тогава Фарид го пуснал той поел дълбоко и жадно въздух.
- Когато поискаш Бог толкова силно, колкото този дъх, който сега взе, тогава ще стигнеш до Него.

                                                              ***

Ако искаш Бог на живот и смърт, с цялото същество. Ако имаш такава любов.... На това Гуру му викаше стремеж. При най-голям дял от хората, това е поза. Не при всички, но при много. Стремеж е на живот и смърт, иначе не можеш да пробиеш, не можеш да излезеш от твоето его. Такъв какъвто си, ти си затворник на твоето его, не можеш да пробиеш от него - ако нямаш такъв стремеж. А егото не ти позволява да имаш такъв стремеж. Егото ти казва: „Хайде почини си малко, много практикуваш, не е добре да прекаляваш.... Не медитирай прекалено, нали си чел книгите, какво ти трябва друго. Недей да се стремиш прекалено.”

 Ако не се стремиш, няма да имаш контакт с Бог, няма да имаш Любов. Ако нямаш Любов към Бог, нямаш нищо. Буквално нищо нямаш, имаш само духовна преструвка. Ама духовна преструвка не е духовен живот. Това че слагаш дрехи и отиваш на някакви събирания нищо не значи, това нищо не е. Духовността не е външен феномен. Не е важно от къде идеш, какви дрехи носиш, на какво се преструваш от вън. Това са външни форми, нищо не значат. Бог да не те гледа какви дрехи носиш? Той те гледа от вътре. Гледа от вътре какво си. Не можеш да го измамиш, не можеш да го излъжеш с дреха, с пари, с преструвки - не става. Духовността не е външен феномен.

За най-голям дял от хората духовността е външен феномен. Дрехи, чекнат се, казват: ние сме йоги, правят някои спортни упражненмия. Не е лошо да могат да се сгъват, хубаво е здравословно, но това няма нищо общо с духовността. Какво общо има това с духовността? Има хора, които могат да си сложат краката на главата, но той е същият, няма никакво духовно нещо. Абсолютно никакво. Алчен, страхлив, какво от туй, че може крака на главата да си сложи? Мислите, че това му дава духовни качества? Сигурни ли сте в това?  Аз ви казвам – не!


понеделник, 30 май 2016 г.

Избрано от лекции на Кану - кой съм аз?


Има нещо в тебе, което е живо, истински живо, истински живот, вечен живот, това е в сърцето на човека. Джива атма, живият дух, живата душа, само заради това гледаш, само заради това слушаш, ако го няма това, това тяло е труп. А ние не го знаем това нещо. Завиваме го отгоре с най-различни философски религиозни дрехи, така, така, правим разни политики, всякакви неща, но то остава скрито. Колкото и да витаем в религиозни, политически трипове, ние не можем да открием това нещо. Само ще останем на периферията. 
Това е един танц на илюзията, на Мая. Онези вечни същества,които не знаят кои са, които носят семето на вечността, на необятното съзнание, засято в тях, играят игра на някои други. Правят се на някои други.

Кой си ти?
Временното щастие не е трайно. Не можем да бъдем трайно удовлетворени с него. Човек трябва да влезе дълбоко вътре в себе си, да открие своята същност. Това, което е той самият. И тогава може да открие истинското удовлетворение. Истината за себе си. За това кой е. И за неговата любовна връзка с истинския Любим. С Всевишния с Бог.
"Освобождението значи свобода от страха, свобода от съмнението, свобода от невежество и свобода от смърт. Никой, който не е свободен не може да бъде щастлив. Когато не са свободни, хората не могат да са щастливи. Всеки човек има нужда да бъде свободен от всичко - от страх, от съмнения, от невежество, от тъмнина, от смърт. Да се освободиш от смъртта значи да се просветнеш, да станеш съзнателен за вечното, преди да си умрял. Когато изживееш онова, което е вечно отвъд времето, пространството, ума; когато изживееш онова, което си ти, истинското ти, тогава си свободен от смъртта.  "Да изживееш директно кой си ти не значи никакво състояние. Никакво. Нито едно състояние, нито едно описване, нито една идея, мисъл, емоция не е това. Това не си ти. Всички тези неща са прояви. Някакви прояви, положителни отрицателни, черно бели зелени жълти - всякакъв цвят. Обаче всички тези състояния не са трайни. Да изживееш директно кой си ти, означава да изживееш онова, което не се променя. Онова, което е така. И не може да е иначе. Защото в него няма два, няма движение, няма черно, няма бяло, няма положително, отрицателно. Целият дуализъм свършва. За това идеята е да изживееш директно кой си ти. Самата мантра, самият коан кой си ти, директно идеята е, че ти не си нито едно състояние. Нито едно.
Само директното състояние е реално. Истината. Истината това си ти. В Истината. Не сте двама - ти и Истината, а само Истината, и тебе те няма.  Само Истината съществува. Обаче тебе те няма.                             
"Всички състояния, които изживяваме и положителни и отрицателни без разлика, не са Истината. Това не сме ние всъщност. За това: „изживей директно кой си ти”.
Ти разбираш, че всички състояния, които изживяваш не си това и тогава се дърпаш. Отиваш по-дълбоко, търсиш Истината за себе си. За това кой си ти наистина, а не тези мисли, мнения, които имаш за себе си. Ти се описваш с ума. А какво ще стане ако умът изчезне? Ако спре да ти бълва приказки и да коментира? Как ще се изживееш себе си тогава? Как ще знаеш кой си ти?
Всичко се променя, състоянията текат като вода. Това се казва описване с психиката. Това описване с психиката се казва Самсара. Хората не изживяват Истината и това е причината за ужасните страдания, през които минава човешкия род. Тези ужасни мъки, карми, които траят милиони години. Какво геройство трябва да излезеш от Самсара. Да бъдеш легенда за търсача на Истината. Мечът на Истината.
Когато търсенето става силно в тебе, когато толкова се влюбиш в Истината и не се хващаш на никакви описвания и не им вярваш, тогава си на път да излезеш от тях. Почваш да не вярваш на твоите състояния. Да не ги взимаш за – това е така. И готово. Голямото описване с тези състояния ни държи нещастни, ни държи в това състояние. Мислим, че сме такива и не можем да се променим и не можем да се дръпнем от това. Самите ние му вярваме на ума.
Медитацията е първо да си осъзнаем мислите. Да видим, че не сме мислите, ние не сме това, което мислим, че сме. Не сме и това, което чувстваме и усещаме. Ние сме свидетел на това нещо. Ние не сме милите, не сме емоциите, и осъзнаването на това е началото на медитацията. Една отдръпнатост от описванията. Така се освобождаваш. Ако не се описваш с това състояние, няма толкова да те тормози. Когато се опишеш му вярваш, то те мачка. Не му вярвай. Погледни го малко от страни виж, че може да се промени. После ще дойде друго и на него ще повярваш – виж го и него от страни. Психиката се променя непрекъснто. Ако нещо го гледаш от страни, не можеш да вярваш толкова в него.
Някои неща са факти, но фактите не са Истината. И Истината не е факт. Не можеш да предизвикаш просветление. Не можеш да го направиш ти. Първият път когато се случва медитация или просветление, това просто идва. Случва се без ти изобщо да участваш в това, без да знаеш как става. Влизаш в състояние и се изненадваш сам от себе си, и въпросът е в изживяването. Не в убеждаването. Да изживееш това и когато го изживееш ще видиш, че това е много близко, не е далече от теб. Само трябва да си дадеш шанс. Да не губиш надежда, че може да се случи медитацията.
Когато си описан изцяло с егото и когато видиш това описване. Това е крачка към това да се отделиш от това състояние. Щом можеш да го видиш, значи това не си ти. Когато видиш фактът на егото, това те освобождава. Вашето истинско аз изобщо не е онова, което в този момент изживявате. Просто не е. Не изживяваш истинското аз. Ако го изживееш в този момент ще изглеждаш съвсем различно. Самото тяло ще ти се промени, ще светнеш изцяло.
То е като слънце вътрешно слънце, което е покрито с разни работи. Страх, мъка, неприемане, колебание, замазано е отгоре. Това слънце аз наричам семето на Истината в тебе. И във всеки го има. Но то е покрито отгоре, замазано е. И като гледаш тези неща, си казваш: да аз съм това. Това съм. Обаче ако се махнат тези неща - първият лъч на слънцето и вече става по-лесно отвътре. 
В дзен се изживява внезапно, защото умът не е подготвен. Изведнъж изживяваш това събуждане. Изчезва цялата мъка, цялата тъмнина в тебе, няма я. Няма я, никъде не съществува. Цялото онова неприятно чувство, което те измъчва изчезва. И буквално егото изчезва с него. Защото егото го възпроизвежда. И като изчезне това, което те мъчи, изведнъж ставаш лек. Даже тялото се олекотява. Лицето ти светва, това са някои симптоми. Даже след изживяването лицето още ти свети.
Едно много весело състояние, голяма радост, празненство, изпитваш все едно за пръв път живееш, за пръв път виждаш света, за пръв път го откриваш. След кеншото. Има едно събуждане като от сън. Този сън, че си това, онова ... това са факти, но не са Истината. Истината не може да бъде фактология. Тя не е факт. Тя просто е. Каквото и да кажем за Истината, ще бъде закачалка, върху която нищо не може да се сложи. Една необятност, без начало и без край. Щом си тръгнал да търсиш Истината, значи ще започнеш да виждаш, как тези неща не си ти.
Като почнеш да се осъзнаваш, започва да се появява свидетелят и той вижда всичките неща в тебе, но не се влияе от тях. Няма осъждане в него и няма чувство за вина. Той нито те осъжда, нито се чувства виновен, просто гледа. Истинският свидетел не осъжда никого – не може да осъжда. Той само гледа факти. Ако почнеш да се осъждаш, ще се опишеш с това повече. 
Когато се осъждаш това не си отива. То се потвърждава. Само повече потъваш. Трябва да го регистрираш, но да не се осъждаш. Само осъждането не  помага реално. Не се освобождаваш от него, с това, че ще се осъдиш. Даже го взимаш за по-реално. Това го потвърждава, все едно подсилваш това чувство. Това е погрешно. Само осъзнавай. Осъждането е от ума. Много е силно.
Неосъждането не значи, че си някой, който няма съвест или си безразсъден. Просто не се осъждаш, виждаш как са нещата в тебе и не се осъждаш за това. Медитираш, гледаш го това, и в един момент, когато имаш стремеж, това се променя, а когато се осъждаш се потвърждава. Чрез чувство за вина и осъждане това става по-силно.

Пепси Баба




вторник, 17 май 2016 г.

Матциендранат и Горакшанат - два духовни лъва


Тъмно е. Прожектира се клипа за Janma mrityu. Светват се лампите. Всички се появяваме, Йоко казва превода и я пеем 3 пъти. Сарасвати казва превода на  Ami Bholanath, пеем и нея три пъти. След това излизаме, гаси се и се пуска клипа за Ami Bholanath. Излизаме, само Дурга остава и чете първата част от текста за Горакшанат. Тя си отива, изгася се, пуска се музика: 1) Ravi Shankar – sitar. Горакшанат заема поза на дърво. Слага се една възглавница зад него.(?) Светва се, прожектира се видео 1) Ashram, музиката затихва.

ПЪРВА СЦЕНА:

АНАНДА: Ашрамът на Матсиендранат. Горакшанат медитира. (малко пауза)

Влиза един пътуващ йоги.

ЙОГИ: Какво грозно, небожествено, непоносимо място! Никога не съм бил в толкова недуховен ашрам. Що ли за кравешки тор е твоят Учител!

ГОРАКШАНАТ: Не смей да говориш за моя Учител по този начин! Аз имам огромна окултна сила.

ЙОГИ: Покажи ми твоята окултна сила!

ГОРАКШАНАТ: (излиза и влиза, носейки ножа) Ето един нож. Ако ме прободеш където и да било по тялото ми, няма да успееш да ме нараниш изобщо. Това е моята сила!

(Йогито започва да пробожда Горакшанат.)

ЙОГИ: Добре. Докато те удрях, ти не беше наранен, но моите удари винаги произвеждаха звук. Но ако ти ме удариш със същия нож, не само че няма да можеш да ме нараниш, но няма да можеш и да произведеш никакъв звук.

(Горакшанат пробожда йогито няколко пъти.)

ГОРАКШАНАТ: Прав си! Нито звук! Как е възможно това?

ЙОГИ:Ако човек се идентифицира с безкрайното, тогава никакъв звук няма да бъде произведен от някой удар. Това доказва, че аз съм по-висш от теб в окултната сила.

(Йогито излиза. Горакшанат пуска ножа.)

ГОРАКШАНАТ (на себе си): О, Учителю, къде сте сега? Трябва да говоря с Вас за това. Трябва да се концентрирам на Вас, за да видя къде сте и какво правите.

(Горакшанат сяда и се концентрира.)

ГОРАКШАНАТ (отваря очи): Как е възможно това? Моят Учител е от най-висока класа. Може би визията ми е погрешна. Нека се концентрирам отново. (Горакшанат се концентрира.)

ГОРАКШАНАТ (отваря очи): Учителят ми е пропаднал?! Заобиколен е от толкова много красиви момичета... и всичките пеят и танцуват. Той се наслаждава на всички видове витален живот. Трябва да го спася! Окултно ще се пренеса на това място.

ВТОРА СЦЕНА:

(Изгася се. Спира се видеото. Идват Матсиендранат с чаша вино и момичетата, които танцуват, пазачът, слага се вратата, постелка, възглавници. Пуска се музика 2) Santoor & flute, докато се оправи сцената, после се спира. Светва се и се прожектира видео 2) Mayapuri. Горакшанат пристига след малко, но е спрян от пазача на вратата. Музиката е по-тиха, докато говорят.)

ГОРАКШАНАТ: Искам да говоря с този човек. Той е моят Гуру. Той е Матсиендранат от Каул. Трябва да го видя.

ПАЗАЧ НА ВРАТАТА: Матсиендранат, твой Гуру? Това ли е прочутият Матсиендранат от Каул? Той е паднал! Какво беше и какво е станал сега! Той е паднал до такава степен, че не мога да повярвам на ушите си, когато ми казваш, че това е Матсиендранат.

ГОРАКШАНАТ: Трябва да го спася незабавно!

ПАЗАЧ НА ВРАТАТА: Ако ти можеш да го спасиш от това място, ще бъдеш изключителен късметлия. Това е Майапури, Градът на Илюзията. Веднъж щом човек влезе тук, е много трудно да напусне отново.

(Горакшанат опитва да се приближи до Матсиендранат, но танцуващите момичета не му позволяват да дойде по-близо.)

ГОРАКШАНАТ: Изглежда, че ще трябва да използвам окултната си сила, за да се направя на хубаво момиче, иначе никога няма да мога да се приближа до моя Учител.

(Излиза Горакшанат и влиза като красиво момиче. Доближава Матсиендранат, другите момичета и пазачът се дърпат настрани. Матсиендранат не го разпознава.)

ГОРАКШАНАТ: Учителю, какво правите тук? Какъв живот водите? Вие сте душа, реализирала Бог. Какво правите тук, наслаждавайки се на витален живот?

МАТСИЕНДРАНАТ: О, аз съм паднал, аз съм паднал! Паднал съм до такава степен... Спаси ме!

ГОРАКШАНАТ: Ще използвам окултната си сила и ще Ви отведа от тук.

ТРЕТА СЦЕНА:

(Изгася се, спира се видеото. Пуска се музика 3) Ravi Shankar – sitar. Маха се пердето и другата украса, оставят се възглавници, Матсиендранат сяда в центъра, около него са учениците. Музиката спира. Светва се, прожектира се видео 3) Ashram. Горакшанат влиза.)

АНАНДА: Горакшанат с изненада открива, че Матсиендранат вече седи в ашрама сред учениците си.

ГОРАКШАНАТ: (към един от учениците) Тук ли беше Учителят през последните няколко седмици?

УЧЕНИК: Да, тук беше и ние всички бяхме с него.

ГОРАКШАНАТ: Как е възможно това? Учителю, моля Ви, обяснете това, през което току-що преминах. Не мога да проумея мистерията, какво всъщност се случи.

МАТСИЕНДРАНАТ: Трябваше да направя всичко това само заради теб, за твоето усъвършенстване. Ти имаш всякакви видове окултни сили, но твоята гордост беше прекалено голяма. Аз изпратих този йоги при теб, (идва йогито и сяда) за да смачка гордостта ти, да ти докаже, че не си най-великият окултист на света. Има много хора с далеч по-голяма окултна сила от твоята. Освен това ти беше много строг и твърд в духовния си живот. Гледаше на жените отвисоко. (идват момичетата и пазачът и сядат.) Казах ти многократно, че като гледаш отвисоко на жените, няма да можеш да трансформираш и усъвършенстваш живота си, но на теб не ти пукаше за освобождението на жените от невежеството. Ти си моят най-добър ученик. Дадох ти всички видове окултни сили, но ти беше победен от този йоги само заради твоята гордост. Сега, след като беше унизен и гордостта ти бе смачкана, искам да ти кажа нещо. Въпреки че ти си мой ученик, и въпреки че беше победен от този йоги, не след дълго ти ще надминеш и мен, и него. Защото днес ти победи своята гордост и видя Истината по божествен начин, и защото ставайки жена, за да ме приближиш, ти научи да не избягваш и да не презираш жените, и сега твоят огромен потенциал ще може да излезе на преден план. Ти със сигурност ще ни надминеш. Нямам какво повече да те науча. Всичко, което имам, го дадох на теб.

(Горакшанат му докосва стъпалата, той го благославя. Изгася се, спира се клипа, дърпаме се встрани, прожектира се клипа Sumadhur sure, Йоко казва превода и я пеем всички. После пеем He Shiva Shankara. Излизаме. Дурга казва втората част от текста за Горакшанат.

Следва пиесата на пловдивчани.
Идваме всички пак. Тара  казва превода на Khama karo, пуска се клипа. Накрая казва и превода на Swapane asiya и пеем и нея)

четвъртък, 12 май 2016 г.

Вълшебната флейта



Дискът с вълшебната флейта на Перица Георгиев е издаден отново. Осемнайсет вдъхновяващи импровизации на бансури, кена и блок флейта  си проправят път до сърцата на своите ценители. Флейтата на Пепси е музика за медитация, за релакс, за вдъхновение... и в стресираното ежедневие е истинско спасение...



Цветя, що се срещат в кръг магичен,
в танц див на безименен екстаз;
в шарен дъх звънтят в ехо вечно,
в движение безвременно – кръг, звън, тишина…
Ехото на тишина шепти песни нечувани,
цъфтейки във Вечно Сега.
Дума безмълвна,
Екот...


Кану





Перица Георгиев е  не само автор и изпълнител на музиката, но и на картините и поемата на обложката.


Дискът още е наличен и може да бъде закупен в галерия Махадева, на ул. Янтра 3 в София. В случай, че не сте от София използвайте телефона (0887 923072) или сайта на галерията за поръчка .


Цената е 12 лв.
 




петък, 6 май 2016 г.

Посланията на Баба


Привържи се към Господ и тогава привързаността към преходните неща ще изчезне.

Не изоставяй своите светски задължения, но ги изпълнявай с името на Бога на уста.
Бъдете искрени, говорете само за това, което действително сте изпитали. Не изопачавайте, не преувеличавайте и не лъжете.
Отначало спаси самия себе си, а после спасявай другите.

Молитвата трябва да излиза от сърцето, където обитава Бог, а не от главата, където се сблъскват доктрини и съмнения.

Помни, че най-святото нещо на земята е името на Бога, което може да преобразува и да очисти ниската природа и да я превърне в нектар.

Моли се,преди да пристъпиш към работа,по време на работа и след нейното свършване,за да не бъдат унищожени всичките ти усилия от язвата на егоизма.

Чистото сърце е най-доброто огледало за отразяване на Истината. Затова дисциплината е нужна за почистване на сърцето и щом то стане чисто, Истината ще засияе в него мигновено.

Предложи на Господ не цветовете, които за няколко гроша си купил в магазина, а благоухаещите цветове на своите добродетели.
Нека сълзите на щастието бъдат свещената вода, с която би искал да измиеш краката на Господ.
Не бързайте!…Единствената сила, от която се нуждае човек, е търпението. Няма по-силно оръжие от него.
Вие намирате това, което търсите, вие виждате това, към което се стремят вашите очи. Виждайте само доброто в другите, не обръщайте внимание на лошото. Очите не трябва да търсят зло.

Добрият живот е пътешествието от „аз“до „ние“. „Заедно“– това е ключът към успеха.

Преди да проповядваш – практикувай!

Чистите слова водят до чист разум. Затова говори спокойно, говори нежно и малко…

Животът се губи в мечтаене, а битието се губи в ставане.

Ако не можеш да правиш добро на другите, поне не им вреди и не наранявай чувствата им.

Разумът ни е даден, за да можем да осъзнаем, че всичко, което виждаме в света, е временно, и че само Бог е постоянната реалност.

Истината е Бог. За да достигнем Истината, трябва да се придържаме към истината.

В думите, мислите и делата ти трябва да има единство.

Приятелството не трябва да се основава на съображения за страх и придобивки.
Единственият приятел, който ще продължи да бъде с теб завинаги, е Божественият приятел - Бог.

Можете да се прекланяте пред изображение на Бога, но не бива да се прекланяте пред Бога като пред изображение. Можете да издигнете всичко до нивото на Бога, но не трябва да принизявате Бога до нивото на изображение.

Аватарът не върши никога нищо без напълно основателни причини. Бог никога не проронва думи, които са без значение. Каквото и да направи, види и каже Той, то има дълбоко вътрешно и духовно значение.

Където е Дхарма, там е Бог, там е победата. Без милостта Божия успехът е невъзможен.

След като сме получили свещената възможност да се родим като човешки същества (което е много трудно), ако се държим като животни, ще пропилеем живота си и няма да оправдаем този дар Божий.

Шарангати - оставяне всичко на Божията воля - е най-висшата форма на бхакти. Вярата ни трябва да остане непоклатима, независимо дали губиш или печелиш, дали страдаш или се радваш. Каквото и да дойде, възприеми го като дар от Него.

Можем да достигнем мокша дори когато изпълняваме светските си задължения, ако умът ни винаги остава потопен в Божественото. Каквато и работа да вършиш, върши я като приношение на Бога.

Безусловната вяра в Божественото е пътят към духовен успех.

Няма значение дали живееш в този свят; не позволявай светът да живее в теб.

Животът не е еднопосочно движение. Ние трябва да бъдем подготвени и да даваме, и да вземаме.

Умът е единствената причина за щастието, както и за нещастието - за привързаността или за свободата.

Ако няма два момента на болка, човек няма да изпита радост, защото радостта е само интервал между две преживявания на болка.

Твоята реалност е атма, вълна от Параматма. Единствената цел на това човешко съществуване е да видиш тази реалност, тази Атма, тази свързаност между вълната и Морето.

За такива индивиди, които са се освободили от ограниченията на личността, единствената задача е издигането на човечеството, благоденствието на света и спускането на любов.


Дори и да са в мълчание, състоянието на блаженство, в което са, обсипва с блаженство света. Любовта е във всичко, любовта е за всичко, любовта е всичко.

Интензивността на любовта, която Бог има за добрите хора, е такава, че идва самият Той. Бог е самата любов. Той идва в човешка форма, за да можеш да говориш с Него, да се движиш с Него, да Му служиш, да Го обожаваш и да Го постигнеш, да припознаеш своята свързаност с Него.

Аз заявявам, че съм във всекиго, във всяко същество. Така че не мрази никого, не се карай с никого. Винаги и навсякъде разширявай любовта.

Не търси начин да ме измерваш или оценяваш. Аз съм отвъд твоето разбиране. Моли се и обожавай за свое собствено удовлетворение.

Помоли се и аз ще бъда до тебе, за да те пазя като очите си, моето око ще бди над тебе. Аз отговарям на всяко име, което използваш; аз отговарям на всяка молба, която отправяш с чисто сърце и свят мотив.

Сигурно си чувал за хора, които търсят мокша и са получили мокша? Много хора може да са останали с впечатлението, че това е една твърде рядка чест, която само неколцина постигат, или че това е някое място, като рай или колония на избраните, или висота, която само някои героични души могат да изкачат. Не! Мокша е нещо, което всички трябва да постигнат, независимо дали са героични или не.

Човек има съмнение само докато не познава Истината. Веднъж щом преживееш Истината, съмнението ще изчезне. Истината е една и за всички времена Истината е Истина. Всичко, което се променя, знай, че не е Истина.

Без концентрация ти не можеш да направиш нищо. Дори и за малките неща в света ние използваме концентрация. Но когато се опитваме да мислим за Бог, ставаме разсеяни и умът ни е нестабилен. Когато имаш дълбока любов към Бога, концентрацията ще дойде автоматично.

Толкова много неща животът ни дава външно, но той не се променя; той остава същият. Този живот е Истината и той е Бог. Непроменливото е Истината.

 

 

Историята за цар Паракшит


РАЗКАЗВАЧ: Един ден цар Паракшит отишъл на лов. Навлизайки дълбоко в гората, той неусетно изгубил компанията си. Той не успял нищо да улови и бил много недоволен, а също бил и гладен и жаден Докато се разходил наоколо да търси вода, той открил малка колиба. В нея живеел светията Шамика. Светията седял тихо, със затворени очи, в дълбока медитация, неговите сетива, ум и интелект били под съвършен контрол. Той не бил буден, нито сънувал, нито бил заспал. Той бил в Самадхи, онова състояние на съзнание, в което човек осъзнава единството си с Брахман. В крайниците му нямало движение. Тялото му било в съвършен покой. Царят видял светията така, но не разпознал неговото състояние.

ПАРАКШИТ: О, свети мъдрецо, моля те за малко вода, защото съм много жаден.

РАЗКАЗВАЧ: Светията Шамика нито го видял, нито чул неговата молба. Тялото му било тук, но то било дреха, оставена на брега. Tогава царят, мислейки че светията преднамерено го игнорира, се ядосал, вдигнал една мъртва змия, която лежала наблизо и гневно я хвърлил на врата на светията. После бързо си отишъл.
Светията имал син, на име Шринги. Той бил надарен с голяма сила. В този ден Шринги бил навън. Когато се върнал в колибата, той видял че царят излиза от там. После влязъл, видял змията да виси на врата на баща му и разбрал за обидата, която била нанесена на неговия баща. Шринги се разгневил, и избухвайки в сълзи, проклел Паракшит:

ШРИНГИ: Царят трябва да плати тежко за тази обида към баща ми. След седем дни той ще умре от ухапване на змия.

РАЗКАЗВАЧ: Когато светията се завърнал от своята медитация, видял, че неговият син плаче. Той казал нежно:

ШАМИКА: Защо плачеш, сине мой; някой навреди ли ти?

ШРИНГИ: Тук беше царят Паракшит, и докато ти беше в самадхи, той ти хвърли една мъртва змия около врата. Аз го проклех да го ухапе отровна змия и да умре след седем дни.

РАЗКАЗВАЧ: Когато светията научил за проклятието, много се натъжил, поклатил глава и казал:

ШАМИКА: Защо го направи синко?

ШРИНГИ: Той те унизи.

ШАМИКА: Не може да ме унизи. Аз съм в самадхи, никой не може да ме обиди. Царят е добър, не трябваше да го кълнеш.

ШРИНГИ: Как добър, той ти хвърли змия на врата.

ШАМИКА: Не, добър е той, добра душа е царят. Синко, една злина не се поправя с друга. А сега, уви, не знам дали клетвата ще може да бъде отменена.

РАЗКАЗВАЧ: Така отшелникът седнал и почнал да медитира, за да разкъса проклятието на сина си. Обаче колкото и да медитирал, не можел да го отмени. Медитирал много време, отишъл в тези светове, където могат да се прекъсват клетвите, обаче не можал да го направи. Било му казано, че това е неизбежно, и че така трябва да стане, и вече никой не може да се намеси. Това било писано на Паракшид още от раждането, да умре от ухапване на отровна змия, въпреки че бил кшатрия от добро семейство, от рода на Пандавите и на Кришна, и напреднала душа.

Когато Цар Паракшит се върнал у дома, бил изпълнен с угризение за своето лошо отношение към светията. Скоро при него дошли отшелникът и синът му да отдадат почитания. Шамика, когото царят обидил, се поклонил и казал:

ШАМИКА: Царю Паракшид, моля те да простиш на сина ми. Той те прокълна да бъдеш ухапан от отровна змия след седем дни и това ще се случи, не мога да го спра. Молих се за теб, медитирах, нищо не става. Думата на един брамин, веднъж дадена, не може да бъде взета назад. Нека Бог играе както иска. Всичко е в Неговите ръце. Моля те да простиш на сина ми и на мен, ако сме те обидили, ние дойдохме, ако можем да ти помогнем по някакъв  начин.

РАЗКАЗВАЧ: Щом Паракшит научил за фаталното проклятие, което Шринги привикал за него, това зарадвало сърцето му, защото му се сторило предрешена благословия.

ПАРАКШИТ: Добре, обаче какво да правя през последните си седем дни. Ако имам само седем дни, как най-добре да ги използвам. Ти си мъдрец, риши, кажи ми какво да правя.

ШАМИКА: Най-добре, да идеш покрай реката Ганга и да си в компанията на свети личности, на садху, на йоги. Бъди със светите хора и говори за Божествени неща с тях. Много е важно да си в близост на свети хора, защото искра от тяхната светлина може да влезе в теб. Ако говориш с тях, може нещо от тази светлина да премине в теб и да не умреш така нещастен. Да умреш подготвен, тези седем дни са шанс, да промениш много вътре в себе си.

ПАРАКШИТ(усмихва се): Ще бъда свободен от моите лоши дела. Още повече, мисълта за смъртта ще ме излекува от моята голяма привързаност към временните удоволствия и мощи. Аз ставах все по-отдаден на света, а сега ще изпълня остатъка от дните си с мисълта за Бог.

РАЗКАЗВАЧ: Тогава царят връчил царството си и всички свои притежания на своя син Джанамеджая, и отишъл да живее на брега на свещената река Ганга, за да посрещне края си в мир, с ум, потопен в мисълта за Шри Кришна, Бога на Любовта. Много свети мъже дошли при него, и той ги помолил за благословията им.

ПАРИКШИТ: Покланям се пред стъпалата на всички свети брамини. Благословете ме да имам все повече любов към безкрайния Господ. Каквито и различни раждания да премина след това, нека винаги се дружа със свети хора и истински влюбени в Бог. Това е моята единствена молитва.

РАЗКАЗВАЧ: Щом неговият ум се освободил от цялата световна привързаност, и сърцето му било пречистено от желанието за любовта към Бог, той се почувствал умиротворен и спокоен. Докато бил заобиколен от свети мъже, и разговарял за Бог, Шука, синът на Вяса, дошъл на това събиране. Шука, въпреки че бил само на шестнайсет години, бил древен по знание и мъдрост. Неговата форма била с неизразима грация и красота. Лицето му светело, и очите му греели като че от взиране в необятното. Той нямал знак на каста по себе си, нито някакво облекло. Наистина, той можел да се скита свободен като птиците във въздуха, защото истински познавал Брахман. Щом се доближил до събранието, всички се изправили с почитание. Цар Парикшит се прострял пред стъпалата на Шука с допрени длани и казал:

ПАРИКШИТ: О, велики учителю, щом ме благослови с твоето свято присъствие, моля те, научи ме на задълженията на един човек, желаещ Свобода. Научи ме как да открия Бог.

РАЗКАЗВАЧ: Така помолен, Шука, който познавал всички религии и всички истини, започнал да го учи...

(Паракшит бил син на принцеса Уттара и Абиманйу, а Абиманйу бил синът на Арджуна и жена му Субадра, сестрата на Кришна. Паракшит се родил след войната на Курукшетра.
Уттара носила сина си в утробата си, когато Абиманйу бил безмилостно и нечестно убит от Кауравите. По-късно, Ашваттама се опитал да убие нероденото дете и майка му, като насочил Брахмашира астра към нейната палатка извън бойното поле, но Кришна я спасил.
Главният свещеник на цар Йудиштира предсказва след раждането на Паракшит, че той ще бъде голям преданоотдаден на Господ Вишну, и понеже е спасен от Кришна, ще бъде известен като Вишнурата („този, който винаги е защитаван от Господа.“)